Balkan Göçmenleri Platformu | BGP

BİR ZİRVENİN DİBİ… ДЪНОТO НА ЕДИН ВРЪХ

BİR ZİRVENİN DİBİ… ДЪНОТО НА ЕДИН ВРЪХ
(iki dilde bir deneme, едно есе на два езика)
Mehmet ALEV
Komünistler, her yıl Ağustos başlarında Kocabalkan'ın Buzluca tepesine çıkarlar. Bunda ne fevkaladeliği var!? Diyenler olur. Dağdır çıkılır, dağdır inilir…
Mesele hiç de öyle değil.
Buzluca, Bulgaristan komünistlerinin bir ulu tepesi, zirvesidir…
Vaktiyle komünistler, kurucuları olan Dimitır Blagoev zamanında bu dağa çıkarak bundan böyle ne yapacaklarını konuşup görüşmüşler, her şeyi kararlara, planlara bağlamışlardır. Bir başka deyişle onlar Buzluca'da idelerini kabul etmişlerdir.
Bu yüce idelerin sıralamasında insan sevgisi, kardeşlik, beraberlik başta gelir.
Komünistlerin, zaman akışı içinde isimleri "sosyalistler" olarak değişmiştir.
Bu, onların yol çizgisini, davalarını, temel hedeflerini büyük ölçüde değiştirmez ki. Eni sonu Buzluca konumuyla, rakımıyla hep aynı değil midir?
Dokuz Eylül, 1944 yılında, Kızıl Ordu tankları sayesinde iktidara geldikleri zaman cadde ve
Sokakları "sevgi, kardeşlik, içtenlik" naraları inletti durdu…
Belki bu tarihten hemen sonra Tuna'nın bir şirin adası, Belene, komünistlerin bir çukuru, dibi, çöküğü olur…
Buzluca zirve, Belene çukur!
"Eşitlik, kardeşlik, insanseverlik" sloganlarıyla koltuklara oturanlar karşıtlarına karşı acımasızlar. Asarlar, keserler! Bu yetmiyormuş gibi rejim aleyhtarlarını toptanca cezaevlerine sürerler. Bunun için en garantili yer: BELENE'dir!
Bu cehennem adasında komünist canavarlarının ne yaptıklarını, ne ettiklerini yarım yamalak gazete veya broşür sayfalarından değil, bu azaplardan sağ çıkmayı başaranların anılarından öğrenelim. Kum adasındaki çukurlara canlı canlı gencecik bedenler gömülmüş, yaşını başını almış mahkumlar ise doğrudan doğruya domuzlara yem olarak verilmişlerdir…
Binlerce Bulgaristan vatandaşı, sosyalist rejimin ilk yıllarında, hele varlıklı, aydın kesimi, bu adada çile doldurmuş, yaşamını yitirmiştir. "Bulgarlaştırma" kampanyalarında bu ada sürekli uslandırma merkezi olmuş, mahkumların yakınlarına da yıllarca tarifi zor korkular, binbir çeşit azaplar yaşatmıştır.
1984-1989 sürecinde binlerce Türk aydınına, yürekli Türk insanına da Belene tam anlamıyla cehennem olmuştur…
Evet, yılda bir kez büyük coşku ve heyecanla, hatta müzikler eşliğinde, genci yaşlısı Buzluca'ya çıkıyor, kürsülerden büyük ideallerin ruhunda demeçler veriliyor, horalar tepiliyor…
Bunlar hep güzel şeyler. Niye olmasın, niye yapılmasın!
Ne var ki, bu parti zamanla büyük suçlar işlemiş, yanlış işler de yapmıştır. Yüce tefekkürlerinin mekanı Buzluca ise, alçaklığın, çökmüşlüğün, şerefsizliğin simgesi ise, hiç kuşkusuz Belene'dir!
Niye yılda bir kez topluca bu yeri lanetlemeyelim?! Bir zirvenin çukurunu…
19.07.2014/ Kırcaali
...
Всяка година през месец август комунистите се изкачват към Коджабалкан - Стара планина на връх Бузлуджа. Някои се питат: Каква мистерия има в това?
Никаква. Върх е. Човек може да се изкачва и слиза...
Но работата не е в това.
Бузлуджа, за комунистите в България е един връх, висота с морални измерения...
На времето социалистите начело с Димитър Благоев изкачват този връх и там разговарят, излагат своите виждания за бъдещето, спорят, планират и вземат решения, какво ще правят занапред. С други думи, на Бузлуджа те приемат своите велики идеи и полагат основите на своята партия. И в тях, ако трябва да ги подредим, виждаме обичта един към друг, братството, заедността.
"Социалисти"с течение на времето променят името си на комунисти. Разбира се това не променя техните идеи, пътищата за осъществяването, делата им т. е. в основни линии стремежите им остават същите. В края на карищата Бузлуджа с висотата и разположението си остава все същият.
На Девети септември 1944-та година, с помощта на танковете на Червената армия те дойдоха на власт огласявайки улици и булеварди, села и махали с викове и призиви за: "Свобода, братство и равенство!"
Малко след тази победоностна еуфория един от красивите Дунавски острови - Белене - се превърна в едно тяхно падение...
Бузлуджа - висота, Белене - падение!
И седналите по високите етажи на властта с призивите за "братство, равенство и свообода" се оказаха едни от необичащите своите си. Колеха, бесиха! И това не им стигаше, и за най-малкото провинение на противниците си, вкупом ги депортираха. И най-гарантирано и сигурно място бе: БЕЛЕНЕ!
За този ад, за зверствата и издевателствата над обикновените хора, успели да доживеят демокрацията, научихме много късно и то не от вестниците, а от разказите на тези, които бяха там. В доловете на този остров са били заравяни (погребвани) млади, още живи човешки тела. А някои, вече поостарели и немощни хора дирекно се хвърляли на прасетата за храна...
Десетки стотици, може би и хиляди от интелигенцията на България, особено малко преуспели, в мъки и изтезания изгубват живота си тук.
По време на побългаряване на турците и помаците, този остров се ползваше за "узаптяване и превъзпитание" на човешките инакомислещи същества. А на техните близки - подтисничество, всяване на страх, интерниране и неусведоменост за близките им, се сервираше непрекъснато. В периода 1984-1989 хиляди от турската интелигенция бяха хвърлеин в този ад наречен "Белене!".
Разбира се веднъж в годината да се изкачват с песни, музика, овации и планенни речи от трибуната там, на този връх, за да се дават нови пориви в духа на идеалите... не е ли позволено!?
Това са все от хубави по-хубави неща. Защо да не се повтарят!
Какво като тази партия на времето (в недалечното ни вчера) е извършвала издевателства и убийства на невинни.
Ако висотата на идеалите ѝ е Бузлуджа, защо пък символ на падението, престъпността ѝ да не е Белене!?!
И ако продължават да възвеличават Бузлуджа в годината веднъж (и това за тях е съвсем нормално), защо да не слизат до падението си - Белене и да чуят и по една проклетия?!? И този ден да бъде ден на проклятието...

YORUM BIRAKIN